Алергията е реaкция на свръхчувствителност на имунната система в отговор на определени чужди за организма вещества. Определя се като свръхчувствителна реакция, защото тези чужди вещества обикновено не предизвикват реакция в здравия организъм. Много чести са хранителните алергии, от които най-разпространени са към: фъстъци, дървесни ядки, яйца, риба, морски храни, соя, пшеница и мляко. Това е т.нар. „голяма осмица“. В кърмаческа възраст и при деца до 3-годишна възраст водеща е алергията към протеина на кравето мляко /АПКМ/. Около 3% от децата я проявяват и се счита, че това състояние се „израства“ – обикновено до 3-5- годишна възраст. Кравето мляко съдържа два вида протеини: казеин и суроватъчни белтъци. Може да се прояви алергия само към единия вид белтък или и към двата вида едновременно. Важно е да се отбележи, че при АПКМ се наблюдава кръстосана реакция към протеините на козето, овчето и биволското мляко поради голямото сходство на белтъците в тях. Т.е. диетата при тези деца трябва да изключва не само кравето мляко, но и изброените по-горе. Все още не са изяснени причините за развитие на АПКМ, но се счита се, че ключова роля има генетичната предиспозиция (предразположеност), както и че се среща по-често при децата с атопичен дерматит. Обикновено при кърмените бебета по-рядко се установява АПКМ. Клиничната картина е различна в зависимост от това, коя система на организма се засяга:

• Стомашно-чревен тракт: повръщане, гадене, диария с или без наличие на кървави жилки, коремна болка
• Дихателна система: хрема, честа кашлица, „свирене“ на гърдите
• Кожа: екзема, сърбеж

Симптомите могат да се проявяват от няколко часа (бърза реакция) до няколко дни (бавна реакция). Макар и рядко алергията може да предизвика анафилактичен шок – устните посиняват, установява се бледа кожа, задух, понижен пулс. Това налага оказване на спешна медицинска помощ. При кърмените бебета оплакванията настъпват след консумация на майката на млечни продукти. Желателно е при съмнение за АПКМ тя да направи елиминационно-провокационен тест – за най-малко 14 дни да изключи от менюто мляко, млечни продукти, кафе, шоколад (какао), цитруси, бобови храни, банан, горски плодове, масло, ядки, яйца, говеждо и телешко месо. Диетата е разширена с оглед наличието на кръстосани реакции между посочените храни с алергенен потенциал. Освен това е установено, че говеждото месо съдържа протеин, който е в състава и на кравето мляко. След периода от 14 дни майката трябва да направи опит да приема мляко и млечни продукти. Ако някой от посочените симптоми е налице отново, диагнозата се потвърждава и за период от най-малко 6 месеца кърмещата майка ще бъде подложена на диетичен режим. При децата, хранещи се с адаптирано мляко, трябва да се замени стандартната формула с хидролизирана – с „раздробен“ белтък, който се усвоява по-лесно от организма. Периодът отново е поне 6 месеца и при опит да се въведе стандартната формула е желателно да се започне постепенно с 1мл, 5мл, 10мл до 100мл - в рамките на няколко часа. Захранването на кърмачето с млечни продукти и храни с алергенен потенциал трябва да бъде под строгия контрол на лекуващия лекар. Обикновено се препоръчва да се започне с въвеждане на сирене, извара, кисело мляко и след 1 година и половина възраст, а понякога и след 2-3 годишна – въвеждане на прясно мляко.

По отношение на поставянето на диагноза, съществуват и други диагностични маркери:

• изследване на пълна кръвна картина с диференциално броене, при което се установява завишен брой на еозинофили;
• изследване на общ и специфичен ИгЕ (имуноглоболин Е) в кръвта, които в случая също са завишени;
• при по-големите деца може да се използват и кожни тестове;